вълшебна ранна утрин...в мъглявия промеждутък, когато вече е светло, но слънцето още не е изгряло.., а шумът на вълните увисва някъде извън времето...миг на затишие, миг на пустота, една кратка ера на отдих...въздухът е прохладен и свеж...това е опъковия час, границата между нощта и деня, когато времето спира и се замисля за себе си...
...навярно мога да чувствам като Стайнбек, но не мога да пиша като него...

...в юлското утро аз бях там..., търсех Любов
с величието на настъпващия ден и красотата на изгряващото слънце...
...............................................
...търсих я на най-необичайни места, не остана камък необърнат...,
трябваше да се вгледам в хиляди лица, но никое от тях не разпали страстта, която гори в моето сърце...в мислите ми...в душата ми...
...мога да чувствам като David Byron, но не мога да пея като него...
сигурно защото колкото по-измислена /измислена ли е?/ е една любов, толкова повече талант се изисква за да съществува...иначе се разпилява като...Dust In the Wind... ;-)

...сигурно много хора знаят July Morning, но смисълът вече се е позагубил сред удобствата и добре организираните "посрещания на слънцето" :-)

...и все пак...послушайте музиката на Джонатан Ларсън, мислете за хората, с които живеете, за приятелите си...и празнувайте Любовта...





Сезони на любовта

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути,
Петстотин двадесет и пет хиляди
скъпоценни моменти,
петстотин двадесет и пет хиляди
и шестотин минути...
Как се измерва, в какво се измерва една календарна година?

В изгреви? В залези?
В нощи? В чаши кафе?
В сантиметри? В километри?
В усмивки? В конфликти?

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво се измерва една година живот?

Какво ще кажете да се измерва в любов?
Да се измери в любов?
Любовта да е мярката?
Година любов...

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
Петстотин двадесет и пет хиляди
пътувания, които да планираш...

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво да измериш живота
на жената или мъжа?

В истините, които тя е научила,
или в сълзите, които той е прикрил?
В мостовете, които той е изгорил,
или в моментите, когато тя е чувствала, че умира?

Сега е времето! Да го изпеем!
Животът никога не свършва!
Нека да празнуваме,
и да не забравяме, нито една година,
в живота с приятелите ни.

Помнете Любовта!
Любовта е мярката!

:-)

Аз си пея под дъжда.
Просто пея под дъжда.
Ама славно усещане -
щастие, красота.

Присмивам се на лошите облаците
високо над мен,
слънцето е в сърцето ми
и ме прави любов.

Нека облаци с домина
преследват всеки наоколо.
Ела с дъжда.
Усмивката е на моето лице.
Ще се разхождам по улицата
с щастлив рефрен на уста
Просто пеещ, пеещ под дъжда.

Танцуващ под дъжда.
Отново съм щастлив.
Пеещ и танцуващ под дъжда.

Пея и танцувам под дъжда.

_________________________

I´m singing in the rain
Just singing in the rain,
What a glorious feeling,
And I´m happy again.
I´m laughing at clouds
So dark, up above,
The sun´s in my heart
And I´m ready for love.

Let the stormy clouds chase.
Everyone from the place,
Come on with the rain
I have a smile on my face.
I´ll walk down the lane
With a happy refrain
Just singing, singing in the rain.

Dancing in the rain.
I`m happy again.

I`m singing and dancing in the rain.

пр. ah_mak

...не помня къде чух или прочетох това.., че за да е щастлив човек трябва да си върне романтичния поглед върху живота...и според мен е така...за другите - не знам :-)

Над поля, ливади

планини, лъки,

над нивя, огради,

долини, реки,

хвъркам, лека и крилата

в надпреварване със луната.

На Титания* съм фея

и съм длъжна подир нея

бързо в кръговете, дето

тя е бродила в полето,

да окича всеки лист

с обичка от бисер чист;

а игликите, които

са й войнство родовито

и под златните костюми

крият мехчета с парфюми,

чакат да им занеса

смес уханна от леса…

* * *

Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен

на оня нощен дух, на име Робин,

във чийто нрав е все да пакости.

Не ще се удивя, ако си ти

тоз, който друга работа си няма,

та пътника среднощен води в яма

и стряска с кикот селските моми,

когато са във плевнята сами,

пресича тъкмо кипналата бира

и маслото от млякото обира,

но който, ако някой назове го

„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него

обърне се изобщо с дума блага,

добро донася и в труда помага.

* * *

Знам горски кът, по-скрит от всички други,

цял в мащерка, иглики, теменуги,

над него царски навес е прострян

от повет, горска роза и бръшлян.

В туй тайно място, дето си отмята

глечосаната ризница змията

и често можеш да откриеш в нея

увито малко духче или фея,

нерядко подир танц и струнен звън

унася се Титания във сън.


* Титания - името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.


Шекспир - "Сън в лятна нощ"
пр. В. Петров






Даже когато са възрастни, мнозина/като мен;-)/ не престават да вярват в приказки, в един измислен/а може би не, кой може да каже!? ;-Р/ добър, красив и безгрижен свят с причудливи същества.

Първите четири персонажа от видеото са от младата испанка Rosa M Grueso , а останалите "Спящи феички" от белгийската скулпторка Diane Guelinckx.

Духчетата, наричани още и елфи, са различни по големина. Могат да са достатъчно малки, за да спят под гъба или в листенце. В Германия вярвали,че духчета са ужасни, докато датските са известни със своята красота. В английския фолклор мъжките домашни духчета обикновено се описват като сбръчкани старци, а женските са прелестни златокоси девойки. Духчетата се намесват в живота на хората. Много от тях доброволно се посвещават на домакинска работа. Трудно може да се намери духче без пакостлива жилка.
В някои британски райони домашните духчета са свободни свръхестествени същества, които не желаят да бъдат обременявани от земни вещи. В английското графство Берикшир казват, че духчетата си тръгват, когато получат какъвто и да било подарък, тъй като Бог ги е направил слуги на хората. В Линкълшир обаче е вярно обратното - там духчетата са горди създания, които ви напускат ако подаръците не отговарят на очакванията им.

Знаете ли какво е да си дете?
Това е да си съвсем различен от възрастните. Това е да имаш дух, който продължава да струи от водите на кръщението. Това е да вярваш в любовта и красотата, да си толкова малък, че феите да могат да ти шушнат в ухото, да превръщаш тиквите в каляски, мишките в коне, низостта в благородство, нищото в много неща, защото всяко дете носи в душата си една вълшебна кръстница.

P.S...надявам се, няма да ме обвините в чуждопоклонничество ;-)...и нашия фолклор харесвам, въпреки че в него никога не ми достига радост и веселие...
...един път само съм посрещала Еньовден извън града и наистина беше една приказна нощ/не си въобразявам ;-)/.., имаше огромна луна, славеите цяла нощ не спряха да пеят като луди, из въздуха се носеха аромати на цветя и билки...
няма как да заспиш в такава нощ когато Природата ликува...
...и ако трябва да дам свое тълкувание на този празник, то предпочитам да мисля, че единствено и само заради Красотата и Любовта, с които Природата ни обсипва, набраните билки са най - лековити, че ако слънцето те "види" по изгрев ще бъдеш здрав през цялата година, и че в тази нощ се зачеват деца ;-)

Когато започвам да мисля за проявите на любовта, пред моя вътрешен взор често застават образите на велики дела в името на благото на хората, образи на самопожертви, героизъм и преданост. Но в своя живот не мога да намеря примери на подобни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не много големи, ежедневни дейности. Понякога те бяха леки, в други ситуации от мен се изискваха по-големи усилия. Понякога те ми носеха радост, понякога - болка. Много често правейки нещо за хората около мен, аз дори не се замислях дали ги обичам, или не.

Какво е все пак любовта? Аз предпочитам да живея с любовта, а не да й давам определение.

Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин.

Да обичаш - това означава да осъзнаваш несъвършенството на хората и въпреки това да ги виждаш съвършени.

Да обичаш - това означава да разбираш слабостите на нашите ближни, и въпреки това да си ги представяш силни. Това означава да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, отколкото са, и да им позволяваш на свой ред те да вдъхновяват теб.

Да обичаш - това означава да приемаш другите такива, каквито са, и ако те не оправдаят твоиите надежди или отхвърлят твоята протегната ръка, по прежнему да оставаш вратата на сърцето си отворена.

Да обичаш - това означава да признаваш достойнството на хората и да им помагаш да видят своето собствено достойнство.

Да обичаш - това означава да станеш част от живота на своите ближни, при това без да ги контролираш и ограничаваш.

Да обичаш - това означава да забравяш за себе си, подобно на искрата, която забравя за себе си в пламъка на огъня.

Любовта не е страст, но безстрастната любов не е истинска, също както не е истинско цветето, направено от хартия или пластмаса.

Любовта не ви прави бедни. Любовта неизменно ви връща повече, отколкото й давате, тъй като нейните ресурси са безгранични.

Любовта прилича на пламъка на свещта, който превръща восъка в светлина. Любовта прилича на слънцето, което отдава своята собствена субстанция, за да стане източник на енергия и живот.

Често пъти ни се налага да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз искам да ви кажа, че любовта е най-могъщата сила на света. Ако искате да постигнете успех в някакво начинание, вие трябва да се влюбите в това дело. Вие се отдавате само на това, което обичате.

Съмнявам се, че можем истински да овладеем онова, което не обичаме, било то научна дисциплина, практически навик или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да контролираме състоянието на своя разум и тяло.

Повечето хора разчитат на силата на любовта само от време на време. Ние далеч не винаги сме склонни да вярваме в това, че любовта може да ни помогне, ако не смятаме само любовта към най-близките ни хора. На нас все още ни предстои да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е създание на Божията любов, че любовта е струна, в съзвучие с която вибрира светът. Когато докосваме тази струна, всичко във Вселената ни отговаря с взаимност.

Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в действителност, вие и не искате лек и безгрижен живот, дори често пъти да мислите по друг начин. В дълбините на вашето сърце живее стремеж към величие. Вие искате да видите живота си наситен с плодотворна, творческа активност. Вие се стремите към пълноценен живот и любовта ви помага да постигнете тази пълнота. Тя ви помага да се издигнете на по-високо ниво, и да развиете своите способности в максимална степен.
"С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" (Марко 4:24). Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него. Предоставете на живота малка чашка - и той ще я напълни. Отдайте на живота голям резервоар и него той ще напълни. Колкото повече обичате, толкова повече вие се отдавате на живота. Да обичаш означава да живееш пълнокръвно, защото в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот достоен.
Дж. Фрийман




"Някои от вас, младите, са ми казвали: "Ей, татенце ,какво разбирате под думите прекрасен свят? Какво ще кажете за всичките тези войни по земята? И тях ли наричате прекрасни? А за глада и за замърсяването на природата? Това съвсем не са прекрасни работи."
...Защо за минута не се вслушате в старите си татковци? На мен ми се струва, че не света е толкова лош, а лошо е това, което ние правим с него. Ето какво искам да кажа-вижте колко прекрасен би бил светът, ако му дадем този шанс. Любов, мили мои, любов-в това е тайната. Да-а-а! Ако повечето от нас обичаха, колко много проблеми бихме разрешили. И тогава този свят би бил извор на светлина."

някои от вас може би вече сте се досетили, че това е встъплението на What a Wonderful World .., то кой знае защо обикновенно не присъства в клиповете, и много рядко се среща в записите
колко е хубаво да чуваш...
I see friends shaking hands, sayin' "how do you do?"
They're really sayin' "I love you"

P.S....с любов посвещавам този пост на всички, които днес не гласуваха и по този начин решават живота и бъдещето на близките си, приятелите си, любимите си, моя, твоя, вашия...и искам да им припомня че всичко, всичко, всичко зависи само от всеки един от нас :-)