спокойно място

...това е моята градинка, моята най-устойчива и сигурна "барикада" срещу сивотата, грубоста и бедушието...
обичам да съм при цветята преди изгрева, когато се кипрят и приготвят да ми покажат цялата си красота при първите слънчеви лъчи, които се промушват между листата им.., и в тишината на лятната вечер когато стават нежнокадифени и разпръскват леко сладникавия си аромат, с който никакъв парфюм не би могил да се сравнява...защото е жив, шепне, разказва приказки на душата ми и я храни...:-)

...това са моите сакъзчета, кученца и дребнички нежни адониси, петунии, глоксинията, хибискуса, който се бях уплашила, че съм уморила, а той ми се отблагодари за реанимационните грижи с цветове по големи от ръката ми.., и накрая моята тазгодишна гордост...златистите кали...:-)

за клипчето избрах парчето на "Клас" защото си мисля, че е писано за мен ;-)))...
е, все още не въздишам много и не редя пасианси, но няма да съм недоволна ако има повечко кавалери и влюбени поети...;-)))

имам и жълта чайна роза, но тази година не цъфти...само стъбла, листа и бодли...сърдита ми е сигурно за нещо, стачкува...:-), когато я погледна винаги си припомням Малкият принц...

- За какво служат бодлите?
Малкият принц никога не се отказваше от въпрос, който веднъж е задал. Бях ядосан на болта и отговорих каквото ми хрумна:
- Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
- О!
Той млъкна, но после ми отвърна с някаква ненавист:
- Не ти вярвам! Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.
Не отговорих. В този миг си казвах: " Ако този болт не се отвърти, ще го избия с един удар
на чука." Малкият принц пак прекъсна мислите ми:
- И ти смяташ, че цветята...
- Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти каквото ми хрумна. Зает съм със сериозни неща.
Той ме изгледа смаян.
- Със сериозни неща!
Стоях пред него с чук в ръка, с пръсти, черни от машинното масло, наведен над някакъв предмет, който му изглеждаше много грозен.
- Говориш като възрастните!
Малко се засрамих. Но той безмилостно добави:
- Всичко объркваш... всичко смесваш!
Наистина беше много ядосан. Тръсна срещу вятъра златисти коси:
- Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

е, това е за сега..., не бъдете много "сериозни" хора и обичайте...:-)

...хартията всичко ще изтърпи, водата всичко ще измие...
водата създава хармония и баланс между човешкото тяло, ум, дух и околната среда, в нея се разтварят умората, тъгата и тревогите..,
спокойствие, чистота и омиротвореност, това е фотопроекта"Акватерапия" на френската фотографка Nathalie Mourot.., тя обича да прави нестандартни фотосесии от стандартни вещи и събития и сътрудничи на много рекламни агенции...

...не е нужда, а екстаз.
Не е уста пресъхнала от жажда,
ни празна длан, протегната за залък,
а е сърце, възпламнало и тръпно,
обаян дух, когато тъне в нега.
Тя не е образ, който ще виждате,
нито песен, която ще чуете -
а по-скоро е образ, който виждате,
даже и със затворени очи,
и песен, която чувате,
даже и със запушени уши.

Дж. Халил Джубран





красотата е Любов, която ви кара ...

...да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

...пак той
/позабравихме го сякаш.., много отдавна не съм виждала някой да го споменава из нета...пък и за какво ли...има толкова "по-важни" неща/...

...а ето и още нещо...

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните моменти в моя живот.

О. Уайлд

...спохождат ме какви ли не мисли среднощни, но...няма да ги споделя сега..., може би в друга тема... защото ще разваля настроението, което си създадох докато правех това клипче...

лека нощ :-)