спокойно място

- за атрактивни устни изричай мили думи
- за красиви очи търси доброто у хората
- за хубава фигура споделяй храната си с гладните
- за красива коса нека децата ти прокарват пръсти по нея поне веднъж
дневно
- за добра походка върви с убеждението, че никога не вървиш сама
- хората много повече от предметите трябва да се подмладяват и обновяват
- помни, че когато и да се нуждаеш от помагащи ръце, ще ги намериш на тялото си.., когато остарееш, ще откриеш, че имаш две ръце - едната за да помагаш на себе си, а другата, за да помагаш на хората
- красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, за която се грижи, нито в начина, по който сресва косата си. Красотата на жената се вижда в очите и, защото те са вратата към нейното сърце, където обитава любовта
- красотата на жената е в грижата, която тя отдава с любов и състраданието, което тя проявява
- красотата на жената расте с годините й ;-))

...какво изпълнение, какво чувство, м?! ;-)

и оригиналът , според който оръжията, с които Доброто може да победи са силата на красотата, музиката и силата на Любовта...:-)

не ви ли се струва, че с музиката си Моцарт премахва границите между световете... и разкрива тайните на божественото, независимо къде откриваме това божествено - в природата, в радостта, в смеха, в изкуството или в нещо интимно, което отключва вярата ни...

Земя, на всичко живо ти си гроба,
и ти си раждащата го утроба,
и от гръдта ти тайно сучат мляко
безброй дечица и е разно всяко,
и всичките са с мощ целебна,
и ни едно без своя полза дребна.
О, много може чарът, който скрит е
във минералите и във тревите
защото няма зло на този свят,
което да не носи благодат,
или добро, което да не крие
вреда, щом зле прилагаме го ние.

Шекспир - "Ромео и Жулиета",
пр. В. Петров

...сигурно не случайно денят на Земята съвпада с рожденния ден на В. Петров ;-)

Пролет

Изтича зимата. Поезията ми разтваря
отново пъпки и листа.
Сърцето плахо е и аз му вдъхвам вяра -
говоря му за любовта,

като че тя все още съществува. С вечен
рефрен потокът си тече.
На хълма доверявам своя план сърдечен.
И казвам на едно жребче,

че в песента ми ще намери детелина
и ще препусне в буен бяг.
Напомня всяка фраза моята градина.
Ще грябва с лятото да бъдем в крак -

сезона, с лекота пристигнал на земята:
и този стих на помощ и дошъл
със свойто щастие и музика крилата -
стиха, за който искам ясна цел.

За миг оставам с мойта външност - също
като лазура повален
на сламен покрив. Скъпа дума ме прегръща
и пак съм умиротворен.

Незнайно - тялото, безименна - душата
в преддверието на април.
Не страдай, стих, а поклони се на земята,
за тоя крехък дар благодарил.

Ален Боске

днес Валери Петров има Рожден ден..., кроткия му, човечен глас не винаги се чува в шумните ни дни, но всички добри и чувствителни хора намират своя свят в неговите стихове, и се радват на всяка негова мисъл...

"Изкуството изобщо..., и поезията, театъра, киното трябва да правят всичко за да спомагат пропорцията красота у човека, да надвиват над онова, което го дърпа надолу към лошото в него..., но не мога да кажа тези неща по-красиво, те самите са достатъчно красиви за да имат нужда от хубави думи наоколо."
В. Петров

...и аз не мога да кажа по-хубави думи за човека и поета Валери Петров защото не ми достигат, а и няма нужда...
...мога само да му пожелая от сърце много здраве, бодрост, оптимизъм и... музите винаги да танцуват край него :-)!

...помислих си да пусна любимите си стихове от В. Петров, но се сетих, че всички са ми любими...и все пак ето малко от най-любимите

Добрите писма


Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!


Рано сутрин

Днеска нещо ме събуди
в пет, преди да станат всички.
Тихо. Само като луди
вънка чуруликат птички.

Слава Богу, в кабинета
е разтребено и чисто
и прозирните пердета
чакат слънцето златисто.

Ето мракът се отмята.
Дискът огнен се въззема,
тъй че чувствувам земята
част от общата система

и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш, че сама е малка
неизследвана планетка.

Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!


Тинтявата

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!

В. Петров

Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Жак Превер, пр. В. Петров


...и докато не е отминал април...

Пролет е...

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква, със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за пръв път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа, отворен за хората,
топката влиза им във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията,
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма си се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица, старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд -
как напуска се този, приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

В. Петров

АНИМУЛА


Излезнала от дланите на Господа, обикновената душа
във този плосък свят от променливи светлини и сенки се завръща,
в лъчи и в мрак, във сухота и влага, в студ и топлина,
като се движи сред крака на столове и маси,
издига се и пада, играчки и целувки тя прегръща,
като пристъпва бодро, най-внезапно вдигната в тревога,
като се свива в гънките на рамото и колената,
като жадува за спокойствие, като намира удоволствие
във ароматните отблясъчета на елхата
и удоволствие във вятъра, морето и във светлината.



Рисунките на слънцето изследва върху пода,
кръжи и се развлича тя край сребърната ни тава,
обърква актуалното с въобразимото,
щастлива с карти за игра, попове и кралици,
с това какво ли правят феите, слугите ни какво говорят - със това.



Претежък е товарът на растящата у нас душа,
объркана, засегната все повече във своите права,
ден подир ден и седмица след седмица все по-объркана
от заповедни форми:"Тъй е, мисля тъй, тъй ми се струва",
и може и не може би, желание, но пак надзор,
скръбта на съществуването, дрогата на този, който все сънува,
закръгля малката душа зад стола,
отзад на Енциклопедия Британика.



Излезла от дланта на времето, душата,
смутена и себична, нещастна и саката,
негодна да върви напред, назад да се завръща,
бояща се от топлата реалност и от предложената доброта,
оспорваща и напора в кръвта,
сянка на сянката си, призрак, който в здрач се появява,
във прашни стаи пръснати хартии тя оставя
и само след последното причастие се съживява.


Т. Елиът

- Слънчевата светлина е прекрасна - каза Анна, - но свети толкова силно, че не можеш да виждаш надалече. Нощем животът е много по-хубав. Можеш да порастнеш толкова, че да стигнеш звездите, макар че те са безкрайно далече. През деня всичко е толкова шумно, че нищо не се чува... а нощем пеят листата.
.......................................................................................................
- Обичаш ли поезия? - попита.
Анна кимна, а той продължи да се занимава с лулата си.
- Знаеш ли, какво е стихотворение? - запита пак, докато бълваше кълбета дим.
- Да - каза Анна - нещо като бродерия.
- АхЪм - Господин Никой поклати глава - и какво искаш да кажеш с "нещо като бродерия"?
Анна премяташе наум думите си.
- Мисля, че човек сглобява от много малки части нещо ново и то е съвсем различно от това, което е било в началото.
- Хм, - промърмори Господин Никой - това е доста добро определение за поезия.
- Може ли да те попитам нещо? - каза Анна.
- Разбира се.
- Защо не живееш в къща?
Господин Никой се загледа в лулата и поглади брадата си.
- Мисля, че не мога да ти дам отговор. Можеш ли да попиташ същото по друг начин?
Анна се замисли за момент и каза:
- Защо обичаш да живееш в тъмнина?
- В тъмнина ли? - Господин Никой се усмихна. - На този въпрос мога да отговоря с лекота, но дали би разбрала отговора ми?
- Ако е отговор, ще го разбера - каза Анна.
- Ах, разбира се, ако е отговор. Разбира се... но дали е отговор? - той притихна. - Обичаш ли тъмнината?
Анна кимна.
- Тя те прави голям. Разширява затворите на деня, за да не ти е тясно.
Господин Никой тихо се засмя.
- Действително, действително... Аз обичам тъмнината, защото мога да мисля за себе си и да търся яснота. През деня другите мислят за мен и повечето от това, което мислят, е грешно. Това разбираш ли го?
Анна се усмихна. Господин Никой протегна ръка и погали очите й. После взе ръцети й в своите и се замисли. Огънят огряваше уличния ъгъл. През деня това беше мръсен и неугледен ъгъл като всеки друг. Но тази вечер бе омагьосан.
Най-сетне Господин Никой проговори:

О, искряща нощ, звездни полкове,
Как ме издигате! Как се прехласвам по теб,
Вълшебен свят! Бог е творец!
Извисен си, Боже, творецо!*

Това е поезия, разбираш ли? Стихотворение. От него можеш да научиш много неща - човешки, божествени, въображение, живот, просто всичко. Трябва да учиш стихотворения, Анна. Или сама да ги пишеш. Денят е за мозъка, за мислите. Нощта отговаря за въображението. Не се страхувай, Анна. Мозъкът ти може да греши понякога, но сърцето ти никога.

из "Господин Бог, това е Ана" - Фин,
пр. Бояна Петкова- Яна

какво яйце си като направиш този тест ;-)))

не се препоръчва за тези, които вземат всичко твърде на сериозно... или лесно се скандализират ;-)

нежнозелените, бели и розови акварели на пролетта и птиците с безгрижните си песни ни карат да приемем завинаги религията на Красотата и Радостта




в нощта на Възкресението пожелавам на всички много Радост, Здраве и Късмет!
грижите ни да са малко, успехите достатъчно.., всеки ден да превръщаме в празник, да посрещаме с възторг изгрева, да слушаме усмихнати птиците, по детски да се радваме на Природата и да обичаме...:-)

Христос воскресе!!!

Духът ни възкръсва.., защото "Той знае къде е красотата".., защото тази нощ е празник на Надеждата и Любовта, които стоплят сърцата




пламъчето на свещичката, което се предава от човек на човек и отнасяме по домовете си, отваря душите ни и събужда Вярата в доброто и чудото на вечно възраждащия се Живот...

Не забравяй, че всеки ден, когато поглеждаш света и виждаш милиони и милиони разцъфващи цветя, Бог прави всичко това, без никакво усилие.
У. Дайър
следва продължение....;-)

все още нямам ясна концепция за блога
напълно възможно е никога да не ми се изясни ;-)
за себе си знам, че обичам да споделям... и ще споделям всички красиви и забавни неща, които възбуждат сетивата и въображението ми, стоплят сърцето ми, карат ме да се радвам и мечтая и ме развеселяват

обичам да мечтая, а в ума ми се върти това.., това.., това:
- това е невъзможно - мърмори Причината,
шепота най-добре го долавям...
е? разбрахте ли сега защо опитвам да си направя блог? ;-)

като един истински Рак търся своето Море на спокойствието.., мисля да го създавам тук...








иии.., нека не усложняваме нещата

Природата е - което виждаме.
Хълмът - следобедното поле -
катеричката - залезът - бръмбърът -
или природата - е небе.
Природата е - което чуваме -
морето - пеещият кос - гръмотевицата - щурецът -
или природата е - глас.
Природата е - което знаем -
но не изказваме с уста -
че мъдростта ни е безсилна -
пред нейната простота.
Е. Дикинсън

ако до тук нищо не е било ясно, то...
Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо - каза Пух. А Зайо значи Компания. А Компания значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам и тям подобни.