Земя, на всичко живо ти си гроба,
и ти си раждащата го утроба,
и от гръдта ти тайно сучат мляко
безброй дечица и е разно всяко,
и всичките са с мощ целебна,
и ни едно без своя полза дребна.
О, много може чарът, който скрит е
във минералите и във тревите
защото няма зло на този свят,
което да не носи благодат,
или добро, което да не крие
вреда, щом зле прилагаме го ние.

Шекспир - "Ромео и Жулиета",
пр. В. Петров

...сигурно не случайно денят на Земята съвпада с рожденния ден на В. Петров ;-)

Пролет

Изтича зимата. Поезията ми разтваря
отново пъпки и листа.
Сърцето плахо е и аз му вдъхвам вяра -
говоря му за любовта,

като че тя все още съществува. С вечен
рефрен потокът си тече.
На хълма доверявам своя план сърдечен.
И казвам на едно жребче,

че в песента ми ще намери детелина
и ще препусне в буен бяг.
Напомня всяка фраза моята градина.
Ще грябва с лятото да бъдем в крак -

сезона, с лекота пристигнал на земята:
и този стих на помощ и дошъл
със свойто щастие и музика крилата -
стиха, за който искам ясна цел.

За миг оставам с мойта външност - също
като лазура повален
на сламен покрив. Скъпа дума ме прегръща
и пак съм умиротворен.

Незнайно - тялото, безименна - душата
в преддверието на април.
Не страдай, стих, а поклони се на земята,
за тоя крехък дар благодарил.

Ален Боске