В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.
И сътвори Сатаната сладоледа "Делта" и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: "Искаш ли да си хапнеш?"
И Адам му отговори: "Да!"
И добави Ева: "И аз искам! Два сладоледа!"
И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.


И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.


И каза Бог: " Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!"
И каза Сатаната: " И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola."
И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.


И каза Бог: "Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован."
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерола на Адам и Ева до небесата.


И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече "чипс".
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.


И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.


И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: " Искаш ли и пържени картофи, и бира?"
"Да ! - отговори Адам - Голяма порция! И няколко бири!"
И получиха Адам и Ева инфаркт!


И въздъхна Бог, и създаде байпаса.

И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.



...получих това в пощата и реших да го споделя :-)

Простота

Posted on 11/24/2009



Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.

Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.

Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.

Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.


Х.Л.Борхес
пр. Рада Панчовска

...клипчето - Yo-Yo Ma - Astor Piazzola - Soul of the Tango

светът ни

Posted on 11/13/2009



е малък, толкова малък.., като планетката на Малкия принц..., само че той не е свободен, в него няма любов и преданост, любопитство, възторг, съчувствие и състрадание, а дребни желания, предразсъдъци, страхове и невротични игри.., за това не дишаме свободно, а сякаш сме затворени в онези смешни стъклени топки пълни със сняг, които някой разклаща от време на време, и или ни засипва със снежинките на дребните радости и проблеми, или в редки случаи отваряме очи от дълбокия "сън", в който сме потънали, усещаме ограниченията на егото, опитваме се да се вгледаме в сияйната Свобода, разбираме, че ние сме и топката и ръката, която я разклаща...и се напъваме да се измъкнем от собствения си затвор..., четем примерите на хора, които са успели да променят собствения си свят, изучаваме религии, философии, учения и практики.., само че уж искаме, а не искаме да разрушим таванчето.., покривчето, което ни създава сигурност, но и ни отделя от всичко и всички...и продължаваме да го позлатяваме, да създаваме нови и нови илюзии, нови понятия за "свобода", в които думите любов и състрадание са само подредени букви изпразнени от съдържание...защото са отправени към всичко и към нищо, към всички и към никой /дори и към самите себе си/...или както казва Сидхарта на Буда - Спасение от своето Аз търсим саманите, о, Възвишени. Ако стана твой ученик, о, Достопочтени, страхувам се, че моето Аз само привидно може да намери покой и спасение, а всъщност да продължи да живее и да расте — защото тогава учението, любовта ми към теб, братството на монасите и следовниците биха станали мое Аз!
"Сидхарта" - Х. Хесе

...и така, извлечени от хаоса, с надеждата на разумната сила, която ни е създала да усетим любовта и хармонията, която е вдъхнала във всичко /вярвам, че това е единствения Божи закон и свобода/, за да опознаем безкрайните възможности на духа си, навярно трябва да разрушим преди всичко представата за самите себе си, да не позволяваме на егото да създава прегради и защитни стени, да сме естествени като деца, да разберем, че няма от какво да се пазим и отбраняваме, и че единствената сила и свобода, която притежаваме е Любовта
А ето и една мисъл, която ще те разсмее: струва ми се, о, Говинда, че най-важна от всичко е любовта. Да разбереш света, да го обясниш, да го презираш е занимание за велики мъдреци. Аз искам само да обичам този свят, не да го презирам, да не мразя него и себе си, да съзерцавам и него, и себе си, и всички творения с любов, с възторг и благоговение.
"Сидхарта" - Х. Хесе

P. S. на тези мисли ме наведе творчеството на американо-испанската двойка художници Уолтър Мартин и Палома Муньос , които са вкарали малките ни драми в стъклени снежни топки.., и препрочитането /след 30 години/ на "Сидхарта" на Х. Хесе
за филмчето, което направих използвах малко от музиката на Филип Глас и Рави Шанкар




От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.