без да ти се даде шанс да я осъществиш..., това някъде го беше казал Р. Бах...
аз си имам списъче с мечти, които отмятам най-старателно.., тези дни ми се даде шанс и отментах още една - да отида на Белоградчишките скали
ще вземат да станат Чудо, а аз за срамотите не ги бях виждала "на живо"..,
но да я карам по ред
за да стигнем до Белоградчик нямаше как да прескочим Врачанския балкан(това са Ритлите), и както кротко си пътувахме вече към Враца - хоп, табелааа - Черепишки манастир..., чувала съм, но и него не бях виждала, та кривнахме уж за малко от правия път.. ;-)
ето това е манастира "Успение Богородично"..., красиво, чисто, одухотворено място..., много цветя, бели гълъби и Искъра тече бавно и спокойно край него
като гледах това място си мислех, колко хармонично е всичко, построен е по времето на Цар Иван Шишман, преди 700 г..., представяте ли си го?!...след това многократно е опожаряван и разрушаван и пак възстановяван..., но никой не се е "борил" с Природата, никой не я е унищожавал, а са се "вписвали"...
от тази скала се стича вода, никъде не се вижда от къде извира..., просто се стича от средата на скалата в това коритце, а на табелата пише - "Както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми Боже копнее за теб"
това едва ли би ни минало през ума в шумното ни ежедневие, но тук, в тишината, сред белите скали и безвремието чуваш душата си...
тук са отсядали Ив. Вазов и Ал. Константинов, който след това е написал пътеписа "Българска Швейцария"
още много може да се каже за манастира, но го има във всички туристически справочници
...не ми се тръгваше:-)...не че не можехме да останем, но все пак за другаде се бяхме запътили
това вече е Враца и прохода Вратцата, покрай реката се шаренеят палатки на катерачи
а ето и един от тях...ако се вижда на снимката ;-)
тук взехме решението да отидем до Вършец и там да преспим защото взе да става късно
нищо не знаех за това градче, освен, че има минерални извори, и че е "бабешки" курорт, но за едно преспиване нямаше да намираме кусури...;-)))..., е , оказа се едно тихо.., изключително тихо и чисто градче, нямаше двор без цветя, но хора рядко се виждаха
от първия опит си намерихме добра квартира
на сутринта докато си пиехме сами кафето в кафенето на центъра видяхме, че има няколко екопътеки и решихме да се разходим.., след манастира, това беше второто приятно преживяване и изненада.., горите край Вършец са невероятно красиви, целите са в мъхове и брашлян(това, което съм виждала само по скрийнсейвъри и филми, и съм мислела за приказни гори, сега го виждах на живо)..., в далечината се вижда Ком в облаци.., следващите няколко снимки са от екопътеките и Вършец
през цялото пътуване съжалявах, че нямам по-хубав фотоапарат.., всички снимки са правени с една нещастна "сапунерка" и тези са от малкото, които стават за показване, но пък си мисля, че всичко ще остане в паметта и душата ми достатъчно ярко и истинско :-)
Вършец от тераската на квартирата...
едни невероятно малки гъбки, дано да се виждат...:-))
плановете пак се промениха..., изобщо...ударихме го на пълна импровизация
така се заплеснахме по екопатеките, че стана 3 часа, решихме, че е късно за Белоградчик и се запътихме към Клисурския манастир, който е съвсем близо до Вършец, а на другия ден щяхме да продължим рано-рано към целта...
ето го и манастира
отново чисто, тихо, в магерницата ни опекоха прясна пъстърва, наоколо се мотаят няколко туристи, през двора притичват млади монахини заети с ежедневните си грижи, някои въстановявт иконите и почистват храма, други премитат двора...спокойно, красиво, уютно,
единственото, което може да прави човек тук е да седи тихо, да съзерцава красотата, да си отвори сърцето и да попива спокойствие...
тук се сетих за нещо, което бях чела, но до сега разбирах май само с ума си, а тук го усетих с душата си - съзерцавай всичко безмълвно, наблюдавай всичко безмълвно, и когато се слееш с Мен, ще разбереш отговора.., отговорът не е в думите, отговорът не е в помощта, отговорът е в сливането ти с Мен.., слей се с Мен и ще имаш това, което е по-дълбоко от отговора и помощта...
е, очевидно има значение какво съзерцаваш и каква е тишината край теб ;-)
на другата сутрин вече бързо тръгваме към Белоградчик за да не се отплеснем пак нанякъде ;-)...тук вече думите ми съвсем свършват...
изкачвам се все по-нагоре
в началото се мъча да различа фигурите популярни от туристическите гидове, но се отказвам...за мен няма значение, не мога да кажа какво усещах.., доста ми е трудно да се катеря по стръмни стълби и камъни, но пък желанието ми да се кача на върха е толкова силно, че нито умора, нито страх могат да ме спрат :-) от време на време спирам за да си почина и да направя по някоя снимка...
вече съм близо до върха
стигнах..., и времето спира...не знам колко съм седяла, но колкото и да седя - няма насита
малко съм объркала хронологията и следващите две снимки трябваше да предшестват горната
това е последният подстъп преди най-високата точка на скалите,
а това е вече когато слязох уморена, но щастлива ;-) и трябваше да си тръгваме
не ми се тръгваше, но пък мисля, че някак не съм заслужила да остана там като част от някоя скална композиция ;-)
не знам дали Белоградчишките скали ще станат част от чудесата на света.., това едва ли има голямо значение.., за мен достатъчно Чудо е природата, която ни заобикаля, и която вместо да боготворим и да намерим себе си в нея, обикновенно не забелязваме, унищожаваме или използваме само за "декор" на почивките си...
от пътя на връщане в далечината се вижда "ученичката", при по-голям формат на снимката се вижда съвсем ясно
е, това е... реалността надмина мечтата ми :-)
на другия ден - накъде? рано е за прибиране..., поглеждаме картата и ...ами да, Чипровци
това е Чипровския манастир..., с много красив иконостас е, но нищо не е излязло от вътрешните снимки, иначе там наистина нямаше жива душа, влязохме, постояхме и в църквата и в двора, но така и не се появи човек...
тук вече май трябваше да приключим пътешествието защото всякаш някой каза - "стига ви толкова красота и вълнения" и започна да се изсипва страхотен дъжд, така и не отидохме до Чипровци, а си тръгнахме..., по пътя спряхме и в Лопушанския манастир, но от него няма никаква снимчица, изморих се..., а и след толкова красота..., но...изкушението си е изкушение, а когато те изкушава Природата - това е неустоимо;-)
по пътя на връщане ни съпровождаха тези "рьорихови" планини и този залез като за довиждане...:-)
