отново докосва душите ни, радва сетивата и сърцата, възбужда въображението и връща младостта.., иначе Вазов би ли писал -
Дълго ходихме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
...или П. Матев -
Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.
...подострила обоняние душа въздуха като кварталните ни социализирани събратя.., какво щастие е , че дългата почивка по празниците изпразни София от коли, и уханието на люляците не се губи сред вредни емисии...,
толкова ме обсеби тези дни аромата им, че се поразрових и с изненада научих, че люляка никъде не цъфти така обилно и разкошно, както в Швеция и Норвегия,
открих в един от старите броеве на сп. Маргарита и тази приказка, която до някъде обяснява нещата ;-)...
Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка.
"Ставай — казала му тя,— вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки".
Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята.
Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите - изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат.
И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта - цялата земя ликувала в обятия и целувки...
Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели - до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много.
Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба:
"Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво".
"Добре — отговорило слънцето, — сейте тогава лилаво!"
И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали стотици, хиляди чудни стръкове люляк.
Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: "Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!"
"Нищо, не ми пречи — отвърнала богинята — недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк".
Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст..."
за финал, ето и танца на Люляковата фея из балета "Спящата красавица" от Чайковски
...и сънувайте люляци защото според съновника това ще ви донесе любовно пробуждане ;-)
Дълго ходихме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
...или П. Матев -
Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.
...подострила обоняние душа въздуха като кварталните ни социализирани събратя.., какво щастие е , че дългата почивка по празниците изпразни София от коли, и уханието на люляците не се губи сред вредни емисии...,
толкова ме обсеби тези дни аромата им, че се поразрових и с изненада научих, че люляка никъде не цъфти така обилно и разкошно, както в Швеция и Норвегия,
открих в един от старите броеве на сп. Маргарита и тази приказка, която до някъде обяснява нещата ;-)...
~ Приказка за люляка ~
Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка.
"Ставай — казала му тя,— вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки".
Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята.
Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите - изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат.
И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта - цялата земя ликувала в обятия и целувки...
Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели - до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много.
Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба:
"Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво".
"Добре — отговорило слънцето, — сейте тогава лилаво!"
И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали стотици, хиляди чудни стръкове люляк.
Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: "Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!"
"Нищо, не ми пречи — отвърнала богинята — недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк".
Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст..."
за финал, ето и танца на Люляковата фея из балета "Спящата красавица" от Чайковски
...и сънувайте люляци защото според съновника това ще ви донесе любовно пробуждане ;-)
0 Response to "люляковата фея"
Публикуване на коментар