спокойно място

даа, вярно е..., занемарих си блогчето, но не е от мързел...
навярно ми липсва спокойствието, което да изливам тук, или пък преживявания, които да споделям.., да не би пък да съм си загубила очите, или сърцето ми е спряло да вижда?!?...не, не...Слава Богу!!!...установих го вчера.., всичко е живо!...
та.., вчера преживях един чуден ден...:-)
със сина ми - много заетия, целенасочения и сериозния  ходихме на Крушунските водопади /то само това, че сме заедно си е едно малко чудо, но тихо...да не развалим магията ;-)/...

в снимките, които възнамерявам да покажа няма и една десета от действителноста.., всичко е много по-красиво...
за пътя няма да говоря.., не е лош, ако знаеш къде отиваш и от къде да минеш, а не като нас информирани само от maps.bg  за няколко града, и без карта ;-D...
е, оплетохме се още в отклонението за Ловеч, после в самия Ловеч..., после пообиколихме няколко села  докато стигнем до с. Крушуна, но това си беше един щастлив факт защото пътувахме 4 часа до там, и си бъбрихме за какво ли не, което в къщи не ни се случва..,
сутрешните любители на природни забележителности вече се изнасяха за обяд, а следобедни в тази жега не се очакваха ;-)

за аклиматизация седнахме под чардака на гостоприемница "Маарата" да изпием по една крушунска лимонада..., това е нещо като фрапе от много лимонов сок и мед, убийствено сладко-кисела комбинация, която не може да бъде изпита за кратко
и там прекарахме един час в сладки приказки докато скарата задими натрапчиво, така че и последните изгладнели туристи да хукнат към нея...

това, което бях чела предварително... за панаирджийските сергии, скари и "манифестации" от хора сигурно се случва в почивните дни, но сега имаше само белези, че наистина съществува, което също си е голям късмет..., но...хайде стига приказки, ето какво първо ни посрещна..., зелена хладина и онзи прекрасен звук на бавно стичаща се вода по камъните, и всичко, което ти е стягало душата и притеснявало мислите изчезва...
























на следващата снимка водата ни приветства малко по-шумно и радостно ;-)





странен цвят има тази вода... светлосиня, почти непрозрачна, по-късно установихме, че това е само най-долу...
вървим нагоре към извора, водата става все по-прозрачна, и се промушва кротичко  между камъни и дървета










това вече са едни  доста интересни пещерички и по-големи пещери, но не са килиите на исихастите* от Крушунския средновековен манастир







 този младеж все още не е исихаст обаче никога не е късно да стане ;-)





























става по-стръмно, водата се спуска все по-бързо и шумно, пътеката се провира между камъни, дървета и храсти, някъде са направени стълбички, на други места корените на големите дървета са ни стълби...и стигнаме до този водопад





















тук детето/тихо да не ме чуе ;-)/ се заигра...първо успя да си хване един носорог..., кой казва, че в българските гори не се срещат носорози?!? ;-))





















също така имаше мерак да се шмугне и в тази зелена къщичка от мъх,

а тук е увековечен малък спор за здравето и живота на присъстващите, и мамма беше пощадена ;-))





следвщите снимки са негови защото аз толкова нагоре по тези хлъзгави камъни не бих могла да се кача дори и с апарат в зъбите  :D :D :D























сега ни предстои изкачване по една почти отвесна, тясна и висока стълбичка, която ще ни отведе на дясно при извора на водопада, на ляво при скалния манстир на исихастите..., не е страшно..., изкачва се спокойно..., с една дума, природата тук е прекрасна, дружелюбна, успокояваща...

това вече трябва да е горе, преди големия водопад






















вървим към извора...:-)
























водата си играе с камъните, мъховете и слънцето...или те с нея,  не знам
навярно изглежда, че бързо се движим, но не е така..., всичката тази красота изисква внимание, вглеждане, съзерцание.., няма как да я отминеш бързешком.., най-точното място са си избрали исихастите за разговори с Бога...:-)





















още малко и сме при извора..., ето го





















при онзи железен прът в дъното на снимката е извора, а това е и входа на пещерата "Водопада"..., аз обаче хич не си падам по пещерите, така че снимки от нея нямааа ;-)

хайде сега на ляво, към скалния манастир, за жалост от него само една снимка е станала и тя не е много добра, но за протокола...





















това е една огромна надвиснала застрашително скална маса..., но явно и тя е достатъчно дружeлюбна, и е давала подслон на монасите

тук вече е равно, има открити полянки, изгаснали огнища /не че ми се вижда подходящо точно  това място за пикници, но какво да се прави, исихастите са си исихасти, простосмъртните са гладни ;-)/...съвсем чисто е, Слава Богу..., изглежда се грижат добре за това

...за кратка почивка е времеее..., с балончета пръчици лекиии, като перцааа...






















толкова е тихо и спокойно,  наблизо шуми приспивно водата, а и след това скачане като див козел по камъните, какво друго му остава на човек...;-)


...сега и аз мога да  "разпусна" мислите си, да ги оставя малко да си починат от мен, и да се оставя само на усещанията си..., даже и тях "разпускам".., забравям собственото си тяло.., давам си свободата на несъзнаващо същество, и се сливам с всичко наоколо..., тревата, дърветата, скалите, водата, небето..., нещо ме полъхва и ме кара да се усмихна, нещо ме поглава и се възраждам, нещо ме докосва и оживявам, нещо съм търсила.., и То ме е търсило, и сме се намерили.., и ми се усмихва.., и пълни сърцето ми с покой и радост..., няма страхове, няма тревоги.., само далечен, неопределен външен свят, блаженство и безкрайно щастие остават...:-)



е, все пак не можем да останем вечно тук, въпреки че в такива моменти винаги ми се е искало :-)
на връщане светлината е различна, така че не устоявам на изкушението да не правя снимки..., и как да устоя на това кокетно оглеждащо се във водата небе?!





















 ...или на това срамежливо скрито из шубраците водопадче, което на отиване бяхме пропуснали



























...май пак назрява спор с не до там разумни млади хора... ;-))



























...но аргумента, че се търси най-подходящото място за да се снима дъгата при водопада е железен, и спора става излишен... :-)...ето я и нея





















стана  късно и трябва да си тръгваме, седнахме да хапнем в гостоприемницата...,
между другото, през цялото време срещнахме най-много двайсетина човека, и то  по различно време, и на различни места..., нищо и никой не смути по никакъв начин  чудесното пътешествие...

а ето и една последна снимка по пътя /със 120km/h ;-)/..., и за "довиждане" :-)