ми се иска да кажа...

Ей, почакай, недей да валиш,
есенен дъжд !
Наоколо е пълно с щурчета .
Исса

...или пък

ПУСТОТА ВЪВ ФОРМА
...когато недокоснати,
белеещи се капчици роса
покриват алените кленови листа -
погледай тези алени мъниста .

но най- много ми се иска да не свършва, да ме топли, да ме радва.., душата ми да се къпе в цветовете му...


и да ви кажа на ухо...или гръмогласно :-D...




...е, както забелязвате аз съм човек на крайностите ;-)...само съзерцанието не ми стига.., искам да изразявам цялата си симпатия и любов към вас по всякакви начини..., да ви подаря цветовете на есента, меката топлина на слънцето, цялата радост на Природата...
и тази смешна песничка ;-)))