Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.

Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.

Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.

Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.

Х.Л.Борхес
пр. Рада Панчовска

...клипчето - Yo-Yo Ma - Astor Piazzola - Soul of the Tango