е малък, толкова малък.., като планетката на Малкия принц..., само че той не е свободен, в него няма любов и преданост, любопитство, възторг, съчувствие и състрадание, а дребни желания, предразсъдъци, страхове и невротични игри.., за това не дишаме свободно, а сякаш сме затворени в онези смешни стъклени топки пълни със сняг, които някой разклаща от време на време, и или ни засипва със снежинките на дребните радости и проблеми, или в редки случаи отваряме очи от дълбокия "сън", в който сме потънали, усещаме ограниченията на егото, опитваме се да се вгледаме в сияйната Свобода, разбираме, че ние сме и топката и ръката, която я разклаща...и се напъваме да се измъкнем от собствения си затвор..., четем примерите на хора, които са успели да променят собствения си свят, изучаваме религии, философии, учения и практики.., само че уж искаме, а не искаме да разрушим таванчето.., покривчето, което ни създава сигурност, но и ни отделя от всичко и всички...и продължаваме да го позлатяваме, да създаваме нови и нови илюзии, нови понятия за "свобода", в които думите любов и състрадание са само подредени букви изпразнени от съдържание...защото са отправени към всичко и към нищо, към всички и към никой /дори и към самите себе си/...или както казва Сидхарта на Буда - Спасение от своето Аз търсим саманите, о, Възвишени. Ако стана твой ученик, о, Достопочтени, страхувам се, че моето Аз само привидно може да намери покой и спасение, а всъщност да продължи да живее и да расте — защото тогава учението, любовта ми към теб, братството на монасите и следовниците биха станали мое Аз!
"Сидхарта" - Х. Хесе

...и така, извлечени от хаоса, с надеждата на разумната сила, която ни е създала да усетим любовта и хармонията, която е вдъхнала във всичко /вярвам, че това е единствения Божи закон и свобода/, за да опознаем безкрайните възможности на духа си, навярно трябва да разрушим преди всичко представата за самите себе си, да не позволяваме на егото да създава прегради и защитни стени, да сме естествени като деца, да разберем, че няма от какво да се пазим и отбраняваме, и че единствената сила и свобода, която притежаваме е Любовта
А ето и една мисъл, която ще те разсмее: струва ми се, о, Говинда, че най-важна от всичко е любовта. Да разбереш света, да го обясниш, да го презираш е занимание за велики мъдреци. Аз искам само да обичам този свят, не да го презирам, да не мразя него и себе си, да съзерцавам и него, и себе си, и всички творения с любов, с възторг и благоговение.
"Сидхарта" - Х. Хесе

P. S. на тези мисли ме наведе творчеството на американо-испанската двойка художници Уолтър Мартин и Палома Муньос , които са вкарали малките ни драми в стъклени снежни топки.., и препрочитането /след 30 години/ на "Сидхарта" на Х. Хесе
за филмчето, което направих използвах малко от музиката на Филип Глас и Рави Шанкар