Над поля, ливади

планини, лъки,

над нивя, огради,

долини, реки,

хвъркам, лека и крилата

в надпреварване със луната.

На Титания* съм фея

и съм длъжна подир нея

бързо в кръговете, дето

тя е бродила в полето,

да окича всеки лист

с обичка от бисер чист;

а игликите, които

са й войнство родовито

и под златните костюми

крият мехчета с парфюми,

чакат да им занеса

смес уханна от леса…

* * *

Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен

на оня нощен дух, на име Робин,

във чийто нрав е все да пакости.

Не ще се удивя, ако си ти

тоз, който друга работа си няма,

та пътника среднощен води в яма

и стряска с кикот селските моми,

когато са във плевнята сами,

пресича тъкмо кипналата бира

и маслото от млякото обира,

но който, ако някой назове го

„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него

обърне се изобщо с дума блага,

добро донася и в труда помага.

* * *

Знам горски кът, по-скрит от всички други,

цял в мащерка, иглики, теменуги,

над него царски навес е прострян

от повет, горска роза и бръшлян.

В туй тайно място, дето си отмята

глечосаната ризница змията

и често можеш да откриеш в нея

увито малко духче или фея,

нерядко подир танц и струнен звън

унася се Титания във сън.


* Титания - името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.


Шекспир - "Сън в лятна нощ"
пр. В. Петров






Даже когато са възрастни, мнозина/като мен;-)/ не престават да вярват в приказки, в един измислен/а може би не, кой може да каже!? ;-Р/ добър, красив и безгрижен свят с причудливи същества.

Първите четири персонажа от видеото са от младата испанка Rosa M Grueso , а останалите "Спящи феички" от белгийската скулпторка Diane Guelinckx.

Духчетата, наричани още и елфи, са различни по големина. Могат да са достатъчно малки, за да спят под гъба или в листенце. В Германия вярвали,че духчета са ужасни, докато датските са известни със своята красота. В английския фолклор мъжките домашни духчета обикновено се описват като сбръчкани старци, а женските са прелестни златокоси девойки. Духчетата се намесват в живота на хората. Много от тях доброволно се посвещават на домакинска работа. Трудно може да се намери духче без пакостлива жилка.
В някои британски райони домашните духчета са свободни свръхестествени същества, които не желаят да бъдат обременявани от земни вещи. В английското графство Берикшир казват, че духчетата си тръгват, когато получат какъвто и да било подарък, тъй като Бог ги е направил слуги на хората. В Линкълшир обаче е вярно обратното - там духчетата са горди създания, които ви напускат ако подаръците не отговарят на очакванията им.

Знаете ли какво е да си дете?
Това е да си съвсем различен от възрастните. Това е да имаш дух, който продължава да струи от водите на кръщението. Това е да вярваш в любовта и красотата, да си толкова малък, че феите да могат да ти шушнат в ухото, да превръщаш тиквите в каляски, мишките в коне, низостта в благородство, нищото в много неща, защото всяко дете носи в душата си една вълшебна кръстница.

P.S...надявам се, няма да ме обвините в чуждопоклонничество ;-)...и нашия фолклор харесвам, въпреки че в него никога не ми достига радост и веселие...
...един път само съм посрещала Еньовден извън града и наистина беше една приказна нощ/не си въобразявам ;-)/.., имаше огромна луна, славеите цяла нощ не спряха да пеят като луди, из въздуха се носеха аромати на цветя и билки...
няма как да заспиш в такава нощ когато Природата ликува...
...и ако трябва да дам свое тълкувание на този празник, то предпочитам да мисля, че единствено и само заради Красотата и Любовта, с които Природата ни обсипва, набраните билки са най - лековити, че ако слънцето те "види" по изгрев ще бъдеш здрав през цялата година, и че в тази нощ се зачеват деца ;-)