вълшебна ранна утрин...в мъглявия промеждутък, когато вече е светло, но слънцето още не е изгряло.., а шумът на вълните увисва някъде извън времето...миг на затишие, миг на пустота, една кратка ера на отдих...въздухът е прохладен и свеж...това е опъковия час, границата между нощта и деня, когато времето спира и се замисля за себе си...
...навярно мога да чувствам като Стайнбек, но не мога да пиша като него...
...в юлското утро аз бях там..., търсех Любов
с величието на настъпващия ден и красотата на изгряващото слънце...
...............................................
...търсих я на най-необичайни места, не остана камък необърнат...,
трябваше да се вгледам в хиляди лица, но никое от тях не разпали страстта, която гори в моето сърце...в мислите ми...в душата ми...
...мога да чувствам като David Byron, но не мога да пея като него...
сигурно защото колкото по-измислена /измислена ли е?/ е една любов, толкова повече талант се изисква за да съществува...иначе се разпилява като...Dust In the Wind... ;-)
...сигурно много хора знаят July Morning, но смисълът вече се е позагубил сред удобствата и добре организираните "посрещания на слънцето" :-)
...и все пак...послушайте музиката на Джонатан Ларсън, мислете за хората, с които живеете, за приятелите си...и празнувайте Любовта...
Сезони на любовта
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути,
Петстотин двадесет и пет хиляди
скъпоценни моменти,
петстотин двадесет и пет хиляди
и шестотин минути...
Как се измерва, в какво се измерва една календарна година?
В изгреви? В залези?
В нощи? В чаши кафе?
В сантиметри? В километри?
В усмивки? В конфликти?
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво се измерва една година живот?
Какво ще кажете да се измерва в любов?
Да се измери в любов?
Любовта да е мярката?
Година любов...
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
Петстотин двадесет и пет хиляди
пътувания, които да планираш...
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво да измериш живота
на жената или мъжа?
В истините, които тя е научила,
или в сълзите, които той е прикрил?
В мостовете, които той е изгорил,
или в моментите, когато тя е чувствала, че умира?
Сега е времето! Да го изпеем!
Животът никога не свършва!
Нека да празнуваме,
и да не забравяме, нито една година,
в живота с приятелите ни.
Помнете Любовта!
Любовта е мярката!
:-)
...навярно мога да чувствам като Стайнбек, но не мога да пиша като него...
...в юлското утро аз бях там..., търсех Любов
с величието на настъпващия ден и красотата на изгряващото слънце...
...............................................
...търсих я на най-необичайни места, не остана камък необърнат...,
трябваше да се вгледам в хиляди лица, но никое от тях не разпали страстта, която гори в моето сърце...в мислите ми...в душата ми...
...мога да чувствам като David Byron, но не мога да пея като него...
сигурно защото колкото по-измислена /измислена ли е?/ е една любов, толкова повече талант се изисква за да съществува...иначе се разпилява като...Dust In the Wind... ;-)
...сигурно много хора знаят July Morning, но смисълът вече се е позагубил сред удобствата и добре организираните "посрещания на слънцето" :-)
...и все пак...послушайте музиката на Джонатан Ларсън, мислете за хората, с които живеете, за приятелите си...и празнувайте Любовта...
Сезони на любовта
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути,
Петстотин двадесет и пет хиляди
скъпоценни моменти,
петстотин двадесет и пет хиляди
и шестотин минути...
Как се измерва, в какво се измерва една календарна година?
В изгреви? В залези?
В нощи? В чаши кафе?
В сантиметри? В километри?
В усмивки? В конфликти?
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво се измерва една година живот?
Какво ще кажете да се измерва в любов?
Да се измери в любов?
Любовта да е мярката?
Година любов...
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
Петстотин двадесет и пет хиляди
пътувания, които да планираш...
Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво да измериш живота
на жената или мъжа?
В истините, които тя е научила,
или в сълзите, които той е прикрил?
В мостовете, които той е изгорил,
или в моментите, когато тя е чувствала, че умира?
Сега е времето! Да го изпеем!
Животът никога не свършва!
Нека да празнуваме,
и да не забравяме, нито една година,
в живота с приятелите ни.
Помнете Любовта!
Любовта е мярката!
:-)
0 Response to "Юлска утрин..."
Публикуване на коментар